Това не е резултат на диета за отслабване, не е и затлъстяването ми покрай празниците. Макар второто да е напълно възможен резултат…
8,2 килограма е теглото на пратката с учебници за CFA Level 1, които получих днес. Осем килограма радост, която да ме държи буден до късно вечер, опитвайки се да запълня огромните бели полета, останали след бакалавърската ми степен по финанси. Ако погледнем малко по-сериозно на нещата – взел съм окончателното решение да се занимавам с капиталови пазари и всички колебания, които имах в последните 6 месеца са се разсели. По някое време трябва да измисля и как да финансирам магистратурата си някъде в Западна Европа… но за това друг път.
Пакетът учебници пристига от САЩ чрез куриер (UPS), така че се налага малко мотане с митниците:
- Първо отидох до офиса на UPS/InTime в Бургас на улица Фердинандова №104. От там взех фактурата на пратката и платих 12 лв;
- След това минах през митницата, която е голямата жълта сграда, намираща се в дясно ако се обърнем към входа на пристанището. Портиера ме прати в най-близката митническа агенция за да ми попълнят документите;
- В митническата агенция тръгнаха да попълват регистрационната форма за EORI номер, но бях свършил това още в нас. Формата за постоянен номер може да се изтегли от тук (форматирана е по кошмарен начин), като според Приложение №2 от Наредба №4 за еднократен номер разликата е отсъствието на най-горния ред “Вид на формуляра” и самото име. Ако се чувствате объркани – попълнете си нормалната форма и не се притеснявайте. Нека многото полета не ви плашат – пишете само това, което знаете. Уж подадох документ за еднократен номер, а жената от митническата агенция ми каза, че ще получа постоянен – не отказвам и ако пак получавам нещо, няма да си вадя нов EORI. За агенцията си носех и копие от личната карта, което ще ви направят ако не нямате под ръка. Без значение колко подготвен бях, сметката тук беше 17 лв. Оставих част от документите за въвеждане в системата, което предполагам е истинската причина да ми се налага да плащам на агенция, като трябваше да се върна там с EORI номера си.
- Обратно в митницата. След главния вход се влиза в ляво и се отива в стая 129 при “програмистката”. Тя хвърли един поглед на документите, с които ме бяха пратили (форма за EORI, копие от лична карта и фактура), каза ми да задържа фактурата и да не я давам на никой, отбеляза, че другите неща са OK и ме препрати към деловодството в стая 125, която е в началото на коридора. Жената там взе документите и ми и каза, че до края на деня няма да си получа номера – шефовете са в София. Силно се надявам да са ги привикали с цел цялата процедура да се опрости поне малко след разказа на Еленко – Евала бе, митница. Иначе вицът, че освобождавам два студени дни една пратка с учебници, няма да е много смешен.
Ден втори
- Обадих се около 11 на програмистката за да питам как вървят нещата – агентката ми е звъняла малко преди мен и ще и съобщят когато ми издадат номера. След около 20 минути разбирам, че мога да отида на място и да действам.
- От стая 129 (при програмистката) взех документ с EORI номера (все още не официалния, но пък достатъчен за агенцията).
- Дадох документа в агенцията, от където взех един пакет с документи и бонус – 3,5 инчова дискета.
- Отива се в стая или по-точно гише 109 – след входа на митницата в дясно.
- След като ви върнат документите – в стая 106 за… вече и аз не помня какво. Питаха ме дали това са всички документи, които са ми дали от куриерите – явното ми неразбиране, говореше, че е така.
- След това към касата – на втория етаж 214 стая.
- Обратно към 109, където получавате заветния документ, с който
- отивате обратно при куриерите и си взимате пратката.
- Докато бях в митницата проверих в деловодството (125) дали не е готов и официалния ми документ с EORI номер, но не бе – утре мога да мина да си го взема.
Хората, които срещнах по времето на това пътуване бяха любезни и отзивчиви, но обикалянето е малко прекалено.
