Напоследък, когато и да включа телевизора, попадам на трейлъра на Мисия Лондон. Количеството реклама, която се излива от малкия екран е по-голямо от опитите на всички бири, кренвирши и омекотители да стигнат до съзнанието на потребителя. Обаче има малък проблем…
НЯМАМ КЪДЕ ДА ГЛЕДАМ ТОЯ ФИЛМ!
Точно така – живия в малък град… Бургас. И тук в програмата на единственото кино* (което има два салона, един от които по-малък от средностатистически хол) Мисия Лондон просто не се показва. Може би ще дойде… някога, но това се очертава да е далеч след като приятелчетата от София, Пловдив и Варна са заринали с възторжени коментари всички форми на комуникация с мен и дори са забравили за това.
И цялата картинка е странна. Не знам точно какви договорки са нужни за да стигне филм до киното, но цената на минута реклама по телевизията не е малка. И докато СИА си прави PR-чето колко кинти са дошли от продажба на билети, изглежда са изпуснали поне още толкова пари, защото Мисия Лондон върви на едва 18 екрана.
Бургас несъмнено е скучен град, от който скоро само пенсионерите няма да са се евакуирали, но никога не разбрах защо се случи този упадък на кината тук. Когато бях малък, и то толкова, че да не ме водят на кино, понеже не вдявах нищо от субтитрите, в града имаше много кина. Живеех близо до едно от летните и понякога вечер стоях на терасата, опитвайки се да разбера шумовете, които достигат до мен. И после всичко се разпадна. Може би греша, но май прожекциите се сринаха около 97 година. Кина имаше и след това, разбира се, но постепенно затваряха врати, като някои се превърнаха в дискотеки и търговски центрове. От общо 7 места, на които се сещам, че са прожектирани филми в различни периоди от време, сега е останало само едно.
Новата вълна кина така и не заля Бургас. В потопа на веригите, града си остава остров на спокойствието, където на голям екран филми ще се гледат след доста години. Вярно е, че нещата тук се случват изключително трудно, но когато Карфур успя да налее бетона на първия (и все още единствен) mall тук, кино в него така и не се появи… Всъщност Burgas Plaza е голяма трагедия, така че скрито се надявам мениджмънта на кино веригите да е усетил, че този хамбар с не добре залепени плочки няма да се хареса на хората и това да е причината да се мисли за нещо друго.
От както манията по Аватар удари всички между 7 и 57 годишна възраст, наблюдавам малък социален феномен – кино туризъм. Познати от Бургас палят колата, отиват до Варна за да гледат някой филм (главно Аватар) и се прибират след това. Те гледат, а аз мигам неразбиращ дали аз не оценявам, че живея в дълбоката провинция на 130 км от цивилизацията или тези, които се примиряват с изгнаническия статус на града, не са наред?
Преди време бях чел, че Арена не са в Бургас, защото социологическо проучване показало, че тук няма интерес към киното. Ако това наистина е така, социологията се е доказала (отново) като изключително неточна наука. Но пък който направи хубаво кино тук, той ще спечели, а конкурентите да му мислят.
Обратно на Мисия Лондон. Иска ми се да можех да коментирам филма, но никога няма да бия път до друг голям град за да го гледам. Предвид, че ако се появи на малкото кино в Бургас, филма може вече никак да не е актуален, едва ли ще се напъна да пиша за него отново. А ако се случи така, че торентите изпреварят киното – нека всички, които печелят от филма не се сърдят, че ще го сваля. Просто няма никакъв шанс да си купя DVD, след като сте подминали града ми, в който все пак има кино. Ако пък и DVD-то се забави много, така че мелодията от непрестанно повтарящия се трейлър да се е заличила от съзнанието ми, то напълно възможно е изобщо да не гледам филма. В крайна сметка съм видял доста от типичните черти на българите за краткия си престой в Лондон и има шанс тоя филм да съм си го гледал направо на живо.
И така – отношението Бургас – Мисия Лондон е като популярното Магаре – Космос. Сори, Калки, ама това не е никак найс.
____________
*В Бургас има и така нареченото 5D кино, в което обаче последния път когато проверих, се излъчваха кратки филмчета, нямащи нищо общо с големите заглавия. Но пък и неговата заличка е малка (какво да се очаква от кино в жилищна кооперация) и не вярвам да се превърне някога във фактор.

април 28, 2010 at 16:11
Добре написано и доста тъжно… А говорим за култура! Надявам се театрите да не последват съдбата на киносалоните. За жалост поради криворазбрана конкуренция и тяхното положение се влошава. Поне аз съм с такова впечатление, понеже вече две постановки на гостуващи спектакли се играят не на сцената на театъра, а във Военния клуб. Става дума за Велико Търново, а в постановките играеха имена като Стоянка Мутафова,Вальо Танев, Урумов и др. Какво удоволствие е да гледаш добра постановка в салон за събрания? Но явно наема на театралния е умишлено висок…
април 29, 2010 at 10:51
Те добре, че театрите са държавни, че иначе нямаше и един да остане. Каква голяма дискотека ще направя от негооо…
Хората нямат пари за скъпи билети и театрите, като всички останали институции на културата, го отнасят. Правя сравнение с лондонските мюзикъли (имам наблюдения над тях, но не съм обръщал внимание на постановките) – билетът може да достигне цена от стотици паунди за добрите места, като аз платих промоционалната цена от 32 паунда за места на последния балкон. Само че тия цени са по джоба на някой, който си прави парите там и плащането на до 10% от нетната си заплата не го обрича на глад или спиране на тока. Тука ако се пуснат билети за постановка от 60-80 лв, народа ще е основателно възмутен.
Нѐма пари…