НЯМАМ КЪДЕ ДА ГЛЕДАМ ТОЯ ФИЛМ!

Точно така – живия в малък град… Бургас. И тук в програмата на единственото кино* (което има два салона, един от които по-малък от средностатистически хол) Мисия Лондон просто не се показва. Може би ще дойде… някога, но това се очертава да е далеч след като приятелчетата от София, Пловдив и Варна са заринали с възторжени коментари всички форми на комуникация с мен и дори са забравили за това.

И цялата картинка е странна. Не знам точно какви договорки са нужни за да стигне филм до киното, но цената на минута реклама по телевизията не е малка. И докато СИА си прави PR-чето колко кинти са дошли от продажба на билети, изглежда са изпуснали поне още толкова пари, защото Мисия Лондон върви на едва 18 екрана.

Бургас несъмнено е скучен град, от който скоро само пенсионерите няма да са се евакуирали, но никога не разбрах защо се случи този упадък на кината тук. Когато бях малък, и то толкова, че да не ме водят на кино, понеже не вдявах нищо от субтитрите, в града имаше много кина. Живеех близо до едно от летните и понякога вечер стоях на терасата, опитвайки се да разбера шумовете, които достигат до мен. И после всичко се разпадна. Може би греша, но май прожекциите се сринаха около 97 година. Кина имаше и след това, разбира се, но постепенно затваряха врати, като някои се превърнаха в дискотеки и търговски центрове. От общо 7 места, на които се сещам, че са прожектирани филми в различни периоди от време, сега е останало само едно.

Новата вълна кина така и не заля Бургас. В потопа на веригите, града си остава остров на спокойствието, където на голям екран филми ще се гледат след доста години. Вярно е, че нещата тук се случват изключително трудно, но когато Карфур успя да налее бетона на първия (и все още единствен) mall тук, кино в него така и не се появи… Всъщност Burgas Plaza е голяма трагедия, така че скрито се надявам мениджмънта на кино веригите да е усетил, че този хамбар с не добре залепени плочки няма да се хареса на хората и това да е причината да се мисли за нещо друго.

От както манията по Аватар удари всички между 7 и 57 годишна възраст, наблюдавам малък социален феномен – кино туризъм. Познати от Бургас палят колата, отиват до Варна за да гледат някой филм (главно Аватар) и се прибират след това. Те гледат, а аз мигам неразбиращ дали аз не оценявам, че живея в дълбоката провинция на 130 км от цивилизацията или тези, които се примиряват с изгнаническия статус на града, не са наред?

Преди време бях чел, че Арена не са в Бургас, защото социологическо проучване показало, че тук няма интерес към киното. Ако това наистина е така, социологията се е доказала (отново) като изключително неточна наука. Но пък който направи хубаво кино тук, той ще спечели, а конкурентите да му мислят.

Обратно на Мисия Лондон. Иска ми се да можех да коментирам филма, но никога няма да бия път до друг голям град за да го гледам. Предвид, че ако се появи на малкото кино в Бургас, филма може вече никак да не е актуален, едва ли ще се напъна да пиша за него отново. А ако се случи така, че торентите изпреварят киното – нека всички, които печелят от филма не се сърдят, че ще го сваля. Просто няма никакъв шанс да си купя DVD, след като сте подминали града ми, в който все пак има кино. Ако пък и DVD-то се забави много, така че мелодията от непрестанно повтарящия се трейлър да се е заличила от съзнанието ми, то напълно възможно е изобщо да не гледам филма. В крайна сметка съм видял доста от типичните черти на българите за краткия си престой в Лондон и има шанс тоя филм да съм си го гледал направо на живо.

И така – отношението Бургас – Мисия Лондон е като популярното Магаре – Космос. Сори, Калки, ама това не е никак найс.

____________

*В Бургас има и така нареченото 5D кино, в което обаче последния път когато проверих, се излъчваха кратки филмчета, нямащи нищо общо с големите заглавия. Но пък и неговата заличка е малка (какво да се очаква от кино в жилищна кооперация) и не вярвам да се превърне някога във фактор.

• Не гасете тока през нощта. Направете го през деня, когато единствената разлика са двете енерго спестяващи крушки по-малко. Правете го редовно и се разхождайте в парка за повече от час. Да, да, знам – вие и така го правите. Измислете как да закарате там и тези, които не го правят – организирайте малък концерт (и не повтаряйте на него апокалиптичните си сценарии за бъдещето – досадно е), дайте начало на клуб по бой с възглавници или навийте някоя фирма да прави промоция от рода на „човал събрани отпадъци за каса с бира“.
• Вечерта си пуснете компютъра, който ако е мобилен и така харчи потресаващо малко, оставете го да прави пресмятания за някоя програма, произволно показвам тази, която има зелена цел. Пуснете си и музика и идете в кухнята да направете салата.
• Пуснете си спокойно и телевизора, по който имам чувството, че винаги говорят нещо за екологията, хапнете, пийнете и идете един час да правите любов, а не безполезни демонстрации.

По този начин ще се борите с проблемите, а не със симптомите, тъй като да си мислиш, че вече на някой ще му прави впечатление ако изгасиш тока и ходиш като сектант с факли и фенери, е просто нелепо. Ще дадете истински стимули на нас, омразните климатични скептици, да се присъединим към вас – дали за flash mob в парка или за фотоволтаични панели на покрива, ще сме там до вас. Панелите впрочем, както и всеки друг икономически стимул, са доста по-ефективни. Сменил съм крушките, за лятото баща ми е инсталирал бойлер за слънчева вода, а също така и не тровя въздуха с кола – все защото ми е по-евтино, а не в името на Земята.

И тъй като вече електромера навъртя повече, от колкото ще спестя когато изляза след малко да се порадвам на хубавия ден, ви казвам чао и приятно седене на тъмно довечера. Ще бъдете изключително впечатляващи.

8,2 килограма е теглото на пратката с учебници за CFA Level 1, които получих днес. Осем килограма радост, която да ме държи буден до късно вечер, опитвайки се да запълня огромните бели полета, останали след бакалавърската ми степен по финанси. Ако погледнем малко по-сериозно на нещата – взел съм окончателното решение да се занимавам с капиталови пазари и всички колебания, които имах в последните 6 месеца са се разсели. По някое време трябва да измисля и как да финансирам магистратурата си някъде в Западна Европа… но за това друг път.

Пакетът учебници пристига от САЩ чрез куриер (UPS), така че се налага малко мотане с митниците:

• Първо отидох до офиса на UPS/InTime в Бургас на улица Фердинандова №104. От там взех фактурата на пратката и платих 12 лв;
• След това минах през митницата, която е голямата жълта сграда, намираща се в дясно ако се обърнем към входа на пристанището. Портиера ме прати в най-близката митническа агенция за да ми попълнят документите;
• В митническата агенция тръгнаха да попълват регистрационната форма за EORI номер, но бях свършил това още в нас. Формата за постоянен номер може да се изтегли от тук (форматирана е по кошмарен начин), като според Приложение №2 от Наредба №4 за еднократен номер разликата е отсъствието на най-горния ред „Вид на формуляра“ и самото име. Ако се чувствате объркани – попълнете си нормалната форма и не се притеснявайте. Нека многото полета не ви плашат – пишете само това, което знаете. Уж подадох документ за еднократен номер, а жената от митническата агенция ми каза, че ще получа постоянен – не отказвам и ако пак получавам нещо, няма да си вадя нов EORI. За агенцията си носех и копие от личната карта, което ще ви направят ако не нямате под ръка. Без значение колко подготвен бях, сметката тук беше 17 лв. Оставих част от документите за въвеждане в системата, което предполагам е истинската причина да ми се налага да плащам на агенция, като трябваше да се върна там с EORI номера си.
• Обратно в митницата. След главния вход се влиза в ляво и се отива в стая 129 при „програмистката“. Тя хвърли един поглед на документите, с които ме бяха пратили (форма за EORI, копие от лична карта и фактура), каза ми да задържа фактурата и да не я давам на никой, отбеляза, че другите неща са OK и ме препрати към деловодството в стая 125, която е в началото на коридора. Жената там взе документите и ми и каза, че до края на деня няма да си получа номера – шефовете са в София. Силно се надявам да са ги привикали с цел цялата процедура да се опрости поне малко след разказа на Еленко – Евала бе, митница. Иначе вицът, че освобождавам два студени дни една пратка с учебници, няма да е много смешен.

Ден втори

• Обадих се около 11 на програмистката за да питам как вървят нещата – агентката ми е звъняла малко преди мен и ще и съобщят когато ми издадат номера. След около 20 минути разбирам, че мога да отида на място и да действам.
• От стая 129 (при програмистката) взех документ с EORI номера (все още не официалния, но пък достатъчен за агенцията).
• Дадох документа в агенцията, от където взех един пакет с документи и бонус – 3,5 инчова дискета.
• Отива се в стая или по-точно гише 109 – след входа на митницата в дясно.
• След като ви върнат документите – в стая 106 за… вече и аз не помня какво. Питаха ме дали това са всички документи, които са ми дали от куриерите – явното ми неразбиране, говореше, че е така.
• След това към касата – на втория етаж 214 стая.
• Обратно към 109, където получавате заветния документ, с който
• отивате обратно при куриерите и си взимате пратката.
• Докато бях в митницата проверих в деловодството (125) дали не е готов и официалния ми документ с EORI номер, но не бе – утре мога да мина да си го взема.

Хората, които срещнах по времето на това пътуване бяха любезни и отзивчиви, но обикалянето е малко прекалено.

Е няма равносметка! Правя каквото и когато трябва. А догодина ще продължа така.

Мерси, че ми обърна внимание.

Вероятно феновете на TED, не са изпуснали факта, че преди известно време (ако не бъркам към началото на годината) стартира програмата TEDx, която да позволи на локални общности, организации или дори отделни личности да направят малко събитие, носещо в себе си ценностите на TED.

Чудно или не, на 9 януари 2010 ще се проведе TEDxBG. Като повечето неща у нас, презентациите ще се състоят в София. В програмата са включени новата звезда на политическата сцена и финансов министър – Симеон Дянков, Магдалена Малеева и разни други интересни хора, за които ще научиш повече от линка.

Първите 100 билета за TEDxBG се профукаха за по-малко от 3 дни, но пък организаторите казват, че място ще има за всички. Ако ти се идва и на теб – купи си билет още сега, преди да си фалирал покрай декемврийските празници. Аз вече го направих.

Ако си фен не само на TED, но и на Facebook, посети и групата за събитието.

А ти как си?