Налазиха ни! Т. нар. молове ще наскачат града вкупом и със страшна сила! Да се радвам или не? И изобщо трябва ли да ми пука? Бургас не е защитен от строителна инвазия!

В Бургас се строи яко. Гради се навсякъде и върху всичко. Понякога дори се оправят малки парченца от инфраструктурата, само и само за да бъдат съсипани отново от следващия строеж. Града е с най-много издадени разрешения за унищожаване на зелени площи и малко по малко се превръща в дупка от кал и бетон. За последната година кооперации се настаниха на почти всички места, където съм играл като малък. Новите апартаменти се запълват, което означава, че хора има. Значи и клиенти за молове има!

Колкото и да не обичам недвижимите имоти, знам че София и Варна за залети от тези излезли на мода търговски центрове. Не знам как е в Пловдив, но съм чувал, че ако не там, то поне в много от по-малките градове мол или поне нещо, което е наречено от собственика си така, има. Бургас, както често се случва, е доста назад и в момента турски дрипи на високи цени се продават почти изключително само в центъра на града в партерните етажи на стари сгради, много от които зле поддържани. За сметка на това има доста голямо желание да бъдат построени големи търговски площи.

Но какво ме брига мене тая работа? Имам скритата надежда моловете да разбият модела “всичко в Центъра”, който властва в Бургас. В момента младатите искат да пият кафенце на Главната, защото само там могат да гледат хората, които минават (?!?), пазаруват от там, защото там са фейшън магазините, както и култувото място за срещи, Часовникът, е баш в центъра на града. За тези, които не знаят - Часовникът за Бургас е това, което за София са Попът, стълбите пред СУ, пилоните и билетния на НДК и още няколко неизвестни ми мен места, всичките взети заедно. Центърът на Бургас обаче е малък и от това следва, че значителна част от социалния живот се намира в зона, преминаваща се за около 20 минути пеша.

Кината. В Бургас те изчезнаха. Остана само едно, което е на светлинни години от Арена (примерно) по качество. Старите зали се превърнаха в дискотеки, търговски центрове или кооперации. Боулинг. ‘Що нема боулинг у Бургас? Защото с едни приятели мислихме къде да го направим и не намерихме. А и сама по себе си инвестицията май се възвръща малко бавно. Списъкът с подобни глупости е дълъг. Вярвам, че поне някои от тях ще се реализират в моловете.

Обаче, изведнъж ще се появят 4 големи търговски центъра. Конкуренцията ще е яка, а това ме прави щастлив, защото който и да пере пари няма да иска инвестицията му да е с отрицателна доходност и ще има напъни да се привлича клиентела. А от това мога само да спечеля.

Да му мислят Sun City как ще нацвъкат мол на петното, което са си харесали за Sun City Centre. Важното е, че събориха онзи бомбандиран от марсианците паркинг, който преди беше там и представляваше недовършен строеж от тухли и стърчащи арматурни железа.

Карфур направо си строят Мол на края на града. Бих казал, че шансовете им са малки, но в края на април представители на веригата организираха среща със студентите в университета, от която си пролича, че тези хора са всичко друго, само не и аутсайдери. Жан Антоан, директор на Карфур България, направи чудесна презентация, а в комбинация с разговора след нея превърна компанията си в една от предпочитаните от мен за работа. За жалост имаше намек, че работата си е работа, а ученето - учене, а в Карфур се държи на работата. Разбирам ги и затова ако кандидатствам при тях ще е след дипломата. Впрочем по същото време, когато и Жан успя да ме грабне, се провеждаха и Майсторските бизнес класове на БФБЛ. След като имах възможност да сравнявам двете събития, осъзнах че родните мениджъри (тия, дето се явяват бизнес лидери) не са тези, от които искам да се уча. Изключение направиха само Бойко Проданов и Петя Петкова от Адрес Академия, както и Марионела Божкова от AIMS, но май те бяха единствените стойностни срещи за цялата седмица. Впрочем Карфур предлагаха мениджърски места, от ниско стартово ниво разбира се, за разлика от 99% от работодателите, които използват студентския център за кариера и развитие за да търсят сервитьорки, пикола и подобни, нямащи нищичко общо с образованието ни, длъжности.

Не съм сигурен дали “Галерия” в Славейков е същата, която трябваше да запълни кратера в центъра на града, метеоритът от който ми е набор и е унищожил социализма. Във всеки случай думите “9 кинозали” и “книжарницата ще има многообразие от българска и чуждестранна литература” могат само да ме радват. Предвид, че повечето от големите вериги магазини имат обекти в района, сигурно и Галерия ще я огрее клиентопотокът, освен ако намиращия се сравнително близо Карфур не обере всичко.

За проектът на пътя към Меден рудник нищо няма да кажа. Първият коментар под статията сякаш е на място. Надявам се да не се получи здание, което след това да се чудим как да съборим. Комплексът е голям и навярно ще захрани добре магазините.

До някъде с изненада си правя извода, че колкото и да не ми харесват голееемите молове с десетки лъскави магазини в тях, в момента чакам с нетърпение появата им в Бургас. Може би не са чак такова зло, символ на суета и алчна ценова политика, тъй като имат потенциала да предложат нещо ново.

…дали да не си направя и аз един…

А аз вече се виждам като редовен посетител. Край! В техен плен съм.

От седмица-две изключително актуална тема е гей парадът, гей шествието или каквото и да е там събитие. Нямам никакво отношение към тия хора и се опитвах да стоя на страна от суматохата. Шумът, който се вдига, може да се съпостави само с този около голямо политическо или спортно събитие.

В момента по Новините на bTV - “50 участници и 200 наблюдаващи”. Ето галерията в Дневник. Каква заплаха за отсъстващия обществен морал! Какъв позор и у нас, както и на много места по света, да се случи нещо такова!

Гнус ме е. Не от парада. Хомофобската реакция на всички от националисти до Светия синод срещу едно обикновено шествие ми е абсолютно необяснима. Децата им ще станат хомосексуални заради този парад? Това не е ли негласно признание на всички протестиращи за тоталната им неспособност да се справят с възпитанието на наследниците си? Църквата, която се е доказала като най-манипулативната институция съществувала някога, скочила да ми обяснява, че това не било духовно. 21 век сме - никой вече не се вслушва бъртвежите на тази група мегаломани, разчитаща на безвъзвратно загубен авторитет.

Изобщо защо се напъвам да дрънкам? Половината от протестиращите днес са търсили удушник на натрупаното напрежение, което е в не малка степен подхранвано от другата половина - всякакви малки групички, имащи се за нещо като институция и имащи бясна нужда от свестен PR. PR-ът в България обаче е пълен боклук. Ето защо трябва да се скача по вълните на обществени настроения - колкото успеят да се задържат на върха, толкова. След като паднат ще изчезнат и хората няма да ги помнят, за разлика от враговете, които са им посочили. Няма да се мине много време и пак ще има хиляди непълнолетни, които ще хвърлят бомби по всеки, който мислят за гей, но никой от тях няма да помни кой е тоя Боян Расате да речем (то и сега не са чак толкова много хората, знаещи къв е пък тоя). А след 5 години какъв ще е процентът на хората, които знаят кой е Патриархът? Сега знаят ли го как изглежда? Нищо, важното е да мразим. Да мразим гейовете, институциите, всички ‘не от нашите’. Да рушим, вместо да градим - това го можем много добре.

Дано скоро се намерят хора, които знаят как се прави PR. Докато това не стане насилието срещу гей парадите ще са водеща новина, а всички, без значение каква е позицията ни по този въпрос, ще се показваме пред света като нетолерантни варвари.

Цирк.

Тази кампания на 7days и телевизия MAD изглежда е към края си, но чак сега навлиза в полезрението ми чрез опаковката на кроасана, който похапвам. Сякаш хранително-вкусовата промишленост и музиката са намерили допирната си точка, в този предизвикателен и дързък призив “Стани VJ* в MAD със 7days max”!
Чудя се по колко кроасана на ден изяждат текущите водещи за да са на работа? А в новинарските предавания, дали ядат кроасани или там нагъват понички?

Цялата история ми е напълно непонятна - трябва да си купиш кроасан, да немериш в него код, след което да пратиш 3 sms-а, да се явиш на кастиг, евентуално да те изберат, да минеш през зрителско гласуване и всичко това за да станеш водещ на музикално предаване. И за да съм по-охълцан - според сайта на MAD в момента има 4000 свежи, готини и различни желаещи да минат през това. Впечатляваща бройка за подобно приключение. Успех им желая на всички… макар да си правя изводите, че едва ли MAD са много мотивирани за нов кадър, след като минават дори през 7 days за да го намерят.

Преди време бях малко изненадан, че перилен препарат предлагаше да спечелиш часовник. Това се преживява. След това обаче, друг (ако не и същия) прах за пране предлагаше да спечелиш… апарат за кръвно!?! За да следиш как вървиш към инфаркт когато не можеш да изпереш някое петно? Сега и 7days + MAD произвеждат водещ с кроасани. Всичко това ме кара да си спомням за онези царевицни пръчици, които имаха отвратителен вкус, но всички купуваха, защото в тях имаше кукли, часовници, играчки, аудио касети и какво ли още не.

И понеже всичко това е крайно вдъхновяващо, ето някои предложения от мен:

• Купи си паста за зъби, стани синоптик в БАН;
• Събери три капачки от бира и участвай в плувен маратон;
• Презареди с ваучер и спечели място в градския транспорт;

__________
*VJ - Video Jockey игра на думи от DJ (Disc Jockey) - водещ в музикална телевизия; музикален (видео) журналист;

Чудя се защо, седейки пред щанда с чипс и пулейки се на всички възможни марки, избрах точно това чудо? Може би заключението ми е прибързано, тъй като в кутийката има всичко на всичко 25 гр продукт, насладата от който е доста кратка, но за толкова ябълки , толкова. За сравнение ще кажа, че една вафла Морени е 39 гр. Иначе чипсът е очаквано сладникав, леко жилав и напомнящ на забравено на слънце парче ябълка. Като цяло Ябълковият чипс се очертава като най-лошо похарчените 2,30 лв в живота ми. Дори и едни малки пакетчета с изключително мазни препекани картофи (със съмнителен произход), които си купувах като дете, ме радваха повече от този чипс. Дано поне кутийката намери приложение, защото определено тя е най-ценното в покупката.

Макар и бързо, вече минаха доста години от както завърших училище. Въпреки това съм сигурен, че нищо в часовете по физическо не се е променило - в повечето случаи момчета разцъкват мачле, а момичета волейбол, а по 2-3 пъти в срок се отделят 15 минути за да се покрият някакви нормативи, неясно как точно определени, но и напълно безсмислени.

Защо изобщо съм се зачесал с физическото?

В 12 клас се шегувахме, че този предмет е единственият, който ни съпътства от 1 клас. Предвид, че математиката в 12 клас беше по желание (СИП), само Български език и литература може да съперничи на физическото. Несъмнено в години, когато бързото хранене наяжда голяма част от населението, училищен стол няма или продава мазни пици и банички, а McDonald’s е на път да отвори заведение и на Марс, спортът и движението са изключително важни.

И въпреки това смятам физическото възпитание за напълно излишно от един момент нататък (ако не и изобщо) в училищната дейност. Защо? Просто защото този един или два часа седмично нито възпитават на някаква физическа култура, нито реално могат да ни поддържат здрави. Познавате ли някой отслабнал благодарение на нормативите в училище? За сметка на това пък, познавате не малко хора, които точно там са добили знания, които реално използват всеки ден в работата си. В първи клас ни учеха да правим челна стойка. Кога за последно сте направили челна стойка? Да, и аз в първи клас. От друга страна има ученици, които още от 5 клас вече пътуват с автобуси до учебното си заведение. В раницата си, освен за всички учебници и тетрадки, трябва да намерят място за спортно облекло и обувки. Всичко щеше да е OK ако и обществения транспорт беше редовен, далеч от претъпканото си състояние, и не чак толкова изпълнен със сърдити чичковци и лели. Та качва се нашият петокласник (шестокласник, дванадесетокласник) рано сутринта в автобуса и се бори за малко въздух, наред с хората, които отиват на работа. На гърба си има огромна раница или пък мъкне две торби - една за училище и една специално за спорта. В лошите дни успява да натика раницата си в лицето на някой седящ пътник (който съвсем основателно си напряга нервите) или пък прехвърля торбите от едната в другата ръка докато се опитва да не се претърколи на земята в следствие усилията на състезателя в предния край на автобуса и желанието на контролата да си покаже картата и да се разминат. Процедурата се повтаря често и на връщане от учебни занятия.

След това ученика стига до училище, надяваме се жив и здрав, минават 1-2 часа и идва време за физическо. Преоблича се, излиза, играе и… се вмирисва. Не съм чул у нас да има училище с душове, а вие? И да има, вероятно ще е уникален случай. Следват още часове. Освен, че се е изморил и не му се учи веднага след това, нашия герой трябва и да търпи миризмата на още 25-30 човека. Някой би казал, че тя не е чак толкова тежка, след като човек се връща в нормалните си дрехи, но едва ли някой може да преброи колко пъти точно е отворил широко прозорците на стаята, след като е влязъл в нея след клас, който преди това е имал физическо.

Сами по себе си тези аргументи са крайно недостатъчни за да искам физическото да се разкара от учебната програма. Няма ли обаче, по-практичен начин учениците да спортуват?

Упражнения и спорт, но не в училищата

Учениците, колкото са по-млади, искат да спортуват. Умират си да играят мач, да бягат наоколо и изобщо да се забавляват навън. В моя град това може да става само в училищните дворове. Иначе няма нито едно игрище, където да се играе. С изключение на плажа, където може да е приятно, но не и задължително удобно, няма къде да пориташ с приятели. Сега да се върнем на учениците - ако спортните площадки се отделят от училищата, те ще бъдат достъпни за всички и по всяко време. Ученици, студенти, възрастни - който има желание ще може да ги ползва. Няма да се гоните с някой даскал, който държи трите човека в двата отбора на 7а клас да играят, защото имали час и така да заемат игрище, което могат да пробягат 5 пъти преди да се уморят. Не съм родител, но предполагам, че всеки предпочита децата му да са на някое игрище, от колкото да гонят топката на улицата.

Училищата така или иначе не поддържат терените си. Не знам дали е въпрос на лош мениджмънт от страна на директорите или има законови пречки. Най-вероятно става въпрос за недостиг на средства, но предвид всички пера, които изпитват нужда от повече пари, площадките ще трябва да почакат мнооого дълго. Преди време на доста места имаше баскетболни кошове с реклами на Sprite, които вероятно бяха поправени с пари от Coca-Cola. Ако добавим и самите огради покрай всяко игрище ще имаме още рекламна площ. Вярвам че предвид това, че училищата са на оживени места, рекламодателите ще проявят интерес към възможността да рекламират в района. Със събраните средства ще могат да се поправят съоръженията и настилката, които както сами често виждаме, са в изключително лошо състояние.

Има вариант на местата, където това е възможно, под големите игрища да се изградят паркинги, а концесионерите да се задължат да изградят и поддържат площадки над бизнеса си. Например в Бургас училищата “Св. Св. Кирил и Методий” и ПМГ могат да приютят в дворовете си подземни паркинги, които да решат проблемите ми с прескачането на колите по тротоарите. Това, което ме кара да съм противник на този тактика е, че в един момент не атрактивните терени ще се окажат без концесионер и без да има кой да се погрижи за тях. Може би е най-добре предприятието да е общинско, макар да предпочитам частното пред държавното управление, като така ще се насочват приходите от печелившите имоти към тези, които не могат да генерират достатъчно за поддръжката си.

Може би звучи малко смешно, но не изключвам възможността част от физкултурните салони да се превърнат във фитнес зали. Като доказателство ще спомена, че някогашния салон на Търговската гимназия в Бургас бе превърнат във фитнес, който съществува доста години, което говори, че е печелившо начинание. Сега да си представим възможността учениците да могат да тренират на преференциални цени или направо определен брой пъти безплатно. Мисля си, че който учащ иска, то ще се възползва от такава възможност.

И какво ще правят учениците в тези останали свободни часове?

Ще учат. Едно време нямаше нито един час, в който да ни говорят как работят институциите, какво да очакваме от тях или пък как да търсим правата си. Надявам се сега да са набутали нещо подобно в учебните програми. Сайта на МОН успя да ме финтира умело и не можах да намеря какво точно се изучава в училищата. Надявам се да се е обърнало внимание на подобни теми, тъй като всичко, което видях аз бе една среща с дама от МВР, която за един час не можа да ни каже особено много.

Та такива неща ми минават през главата в почивните дни…

Ако поставим Бизнеса от една страна, а Природата от другата, ще имаме две сили, действащи в противополжни посоки. Едва ли има нужда да казвам, че максимизирането на печалбата е трудно съвместимо с по-екологичното производство.

Интересно ми е обаче взаимодействието на компаниите с плодовете в чисто физически план. Беглият ми анализ показва три нива, които ще обознача с конкретни примери:

Стъпка 1: Квадратни (кубични) дини

Динята, която също е плод, бива леко модифицирана от японците. Азиатците са доказали, че ползват мозъците си по предназначение, но в случая не става въпрос за дългогодишен труд на скъпа лаборатория. Малките дини се поставят в прозрачни стъклени форми, докато още растат, като крайния резултат е плод, който се помества удобно в хладилника. В парично изражение цената на зелените кубчета е около 4 пъти по-висока (~$82), от колкото тази на нормално израстналите им братчета (~$20). Някой би решил, че човек трябва да е луд за да дава толкова пари за диня, но от тази статия за две мангота на цена от над $2000 става ясно, че японците са склонни да плащат луди пари за плодове.

Стъпка 2: По-лесните портокали

Мариус дю Плесис, чието име едва ли иначе бих чул някога, твърди че “производителите трябва да вложат повече средства и усилия, за да създадат „по-лесни” портокали, които се консумират по-лесно”. От статията става ясно, че “в тези тежки откъм липса на време времена, е съвсем нормално хората да предпочитат да консумират плодове, които не отнемат време за да им махнеш кората”. Цялата тема ми звучи като абсолютна небивалица, но щом подобна мисъл е преминала през нечия глава, то като нищо някой друг може да реши да я реализира. Предвид, че беля портокал за по-малко от минута, вярвам че титаничните 2% спад в консумацията за последната година се дължат не на смяна на потребителските предпочитанията, а на нещо друго.

Стъпка 3: Бананите умират

Щях да смятам “трябват ни лесните портокали” за тъпо извинение на производителите му, за това, че този цитрусов плод не се продава чак толкова добре, колкото им се иска, ако не беше до някъде тъжната история на добрият банан. Точно така - жълтият плод е заплашен от изчезване, в този си вид, в който сега го намираме в магазините. Историята, която може да послужи за оправдание на анархистите да вдигнат дългоочакваната си революция, разказана на кратко, гласи следното:

Някога е имало различни видове банани, имащи различни качества и разбира се различна устойчивост на болести. Злите капиталисти от United Fruit обаче, решили да подчиняват бедни държави, да ги превръщат в гигантски плантации и да създават един специфичен сорт банани, който притежават отлични вкусови качеста, а и пасват добре в кутия за храна. За да угаждат на очакванията за високи печалби, от United Fruit пестели пари за сигурност и карантина и щом се появила смъртоносната гъбичка, известна като Panama Disease, тя набързо изтребила отглеждания тогава сорт Gros Michel. По този начин от началото на миналия век до средата му един вид банани паднал жертва на болестта-убиец. Той бил заменен от сорта Cavendish, който не бил толкова супер-дупер като Gros Michel, но все пак не е лош и всички сме се убедили в това, защото сме яли от него. Малкият проблем е, че през 80те гъбичките налазили и новия масово произвеждан банан. Според статията към момента Cavendish няма големи шансове и му предстои замяна с нов модел банани, които може би няма да имат толкова добри вкусови характеристики. Има надежда за справяне с болестта, но тя минава през една

Бонус стъпка: Генно инженерство

Умишлено ми се искаше да прескоча това приложение на модерните технологии, но е просто невъзможно. Царевицата, която ядох на обяд вероятно не се е появила по стандартния еволюционен път. Има голяма вероятност соята, която готвите също да е генно модифицирана. В Европа тези продукти не са особено разпространени, нито пък харесвани от голяма част от населението, но все пак съществуват. Не ми се искаше да зачеквам инжинерството, защото съвсем нищо не разбирам от генетика, а и няма кой да ме научи. Ясно съзнавам, че играта с биологията може да е решението на много проблеми с храните, на които днес сме свидетели. Дали обаче сме готови за това?

Корпорациите, производители на банани са имали един век, през който Света е станал свидетел на небивал бум и развитие на технологиите, за да спрат една болест, чиято превенция е искала просто средства и внимание. Такива мерки обаче, не са били взети. Ако утре някой производител на ориз заяви, че чрез генното инженерство би могъл да създаде хибриден сорт, който да реши проблемите с цените и наличието на храните, можем ли да му се доверим? Разбира се говоря не за това дали този нов ориз би съществувал, разбира се, че ще го има, а до колко добре ще са познати всичките му качества и ефекти? Ако днес United Fruit ви предложи генно модифицирания Gros Michel, бихте ли го приели без резерви, след като тази компания е спестила средства и по този начин е затрила естествения банан?

Нека да се върнем на дините. За радост японците са избрали елегантен начин да ги оформят, но за да получи удобството от тези плодови кубове, потребителя трябва да заплати 4 пъти по-висока цена. Не вярвам, че поставянето на дини в стъклени калъпи оскъпява производството до толкова. Всъщност по-лесната им подредба в камионите навярно предполага и по-лесна и ефикасна транспортация, което да компенсира част от направените разходи. Удобството да поставиш квадратната диня в хладилника обаче, навярно си заслужава - пести време и усилия. Усилята обаче, подобно на беленето на портокали, биха могли да станат причина някой да поиска динята да загуби своите семки и да се бели с лекотата на банан. Дали, ако изобщо е възможна, една такава, създадена чрез естествена селекция любеница, няма да са окаже жертва на болест, която да я унищожи? Тогава ще се наложи да се обръщаме за помощ към биолозите, които едва ли биха устояли на натиска на работодателите си, да прескочат голяма част от задълбочените си изследвания, колкото и да им се иска на генните инженери да са сигурни, че предоставят продукт, който няма за 5 години редовна консумация да унищожи черния ви дроб.

Интересно е как икономиката има потенциала да се унищожи сама. Хората са толкова забързани да работят, че не им остава време. Пералните перат сами и ти казват в колко часа ще е готово прането, печките ти стоплят закуската за да е готова точно когато ставаш от сън, а вечер можеш да ядеш някой приготвен за 5 минути в микровълновата полуфабрикат. В изобретяването и производството на тези неща обаче, хората до толкова са затънали, че може би някои от тях наистина ще се поддадат на една манипулация, гласяща “Портокалите се белят трудно, трябват ви нови, по-удобни”. Затвореният кръг на хората нямащи време, тъй като създават все по-спестяващи времето продукти за още по-забързващото се ежедневие, дължащо се на усилията за задоволяване нуждата от още по-времеспестовни стоки е малко нелеп. Разбира се в центъра му стоят все по-високите печалби, които компаниите се опитват да постигат, тъй като това е в интерес на собствениците им. Може би е нужна напълно нова концепция за това какво е “интерес на собственика”, тъй като изглежда той не е само паричен. Нима биологичното разнообразие да не е от интерес за някой, особено ако след 50 години би могъл да срещне трудности да обясни на внука си какво е било това банан и защо сега го няма?

Какъв е изводът? Извод няма. Ясно е, че в момента капиталистическата системата има доста недостатъци, но аз нямам по-добро предложение. Надявам се, че някой има добри идеи, които би предложил в този ми живот, защото не ми се чака до следващия.

Днес бях приятно изненадан от сламките на SipAhh, които направо “в движение” придават приятен вкус на млякото. Самото изделие е хитро замислено, като във вътрешността на сламката са поставени гранули с различни аромати. Така щом някой пие прясно мляко с приспособлението, може да се наслади на 4 различни вкуса - ягода, банан, бисквити със сметана и шоколад. Пълна дебилщина, също както и сайта, но все пак съм сигурен, че на децата ще им хареса. Не съм сигурен точно каква е цената, но ако е разумна много малки ученици сутрин ще мрънкат и ще казват “Искам са банааааан!” или пък “Да ми ягодкааа!”. Мдаа… а по мое време имаше само какао… и пак си бях щастлив

В сесия съм, а има Европейско първенство по футбол. Истински кошмар. С огромни усилия се лишавам да уча и гледам мачове когато мога. Прави ми впечатление, че Диема са се постарали да отразят събитието добре. Допускат доста гафове, но все пак ми е по-приятно да гледам тази телевизия, от колкото БНТ.

Мръсното ми подсъзнание обаче не може да избие от главата ми нещо:

Играта с цветовете на надписа тук

е по-успешна, от колкото тук

Easy е да се попромени малко.

Джиджавка - каква прекрасна дума! Обичам я.

Last Graph бавно (поне засега), но сигурно превръща last.fm историята ви в графики, които могат нагледно да покажат кога и какво сте слушали повече.

От видяното си направих извода, че в следствие на тежките последни седмици от семестъра, тогава слушам по-малко музика, а като почне сесията с всеки следващ изпит ми остава повече време за музициране.

Генерират се графики, които показват общо колко музика се слуша от даден потребител. Могат да се изведат същите диаграми и по отделни изпълнители, така че да се види до колко някой любим певец е присъствал в плейлиста ви.

Създават се и ей такива шарени, да ге нарека “планински”, графики. Чрез тях добре се изобразяват муикалните предпочитания по изпълнители за определен период от време.

Данните могат да се export-ват в различни формати.
Интересна играчка, но пък в момента е налазена от доста хора и работи зашеметяващо бавно.

Наистина ми е трудно да разбера защо някой лепва табелка “Пази чистота”, а след това зарива с боклук всичко наоколо. Сравнително често минавам покрай хората, които се събират на тази масичка и имат вид на възрастни, улегнали и задружни. Вечер си пийват биричката, толкова сладко, че чак им завиждах и мислех да им предложа да ги снимам за конкурса, хапват си, лафят - толкова ли е трудно дори и двама от тях да се хванат, единят държейки лопатата, а другия торбата, и да изринат каквото е останало от предния ден? Контейнери има на около 30 метра. Шашава работа.