Никак не ми е лесно да пиша за себе си, особено след като рискувам да ви въведа в пълната заблуда, която съм си изградил за собствената си личност. Следват някои неща за мен, но не всички:

Казвам се Цветан, Цецо, Цецко, Цеко или всичко друго, което щом ми викнете бих разпознал. След практически опит на децата от 7г клас на ОУ “Антон Страшимиров” беше установено, че възможните обръщения към мен са толкова много, че учебника по математика не съдържа името на полученото число. Простото обяснение за това е, че се обръщам винаги когато някой викне. Друг път не се обръщам дори да ме викат по име.

Цецо е от Бургас. За двамата спаружени англичани в дъното на залата ще обясня, че това е един средно голям по българските стандарти град, не много далеч от култовото място за запой на великобританци - Слънчев бряг. Въпреки това Цецко не обича особено много града си и морето, което се намира до него. Не си пада и по работата в родния туристически сектор, защото му се струва хаотична, ниско качествена и далеч от него в качеството му на антисоциален човечец.

Никога не си намерих истинско хоби и като такова ми се явява кисненето в интернет, което е крайно нездравословно и пристрастяващо занимание. За сметка на това не пия кафе, много рядко употребявам символични количества твърд алкохол, но пък не отказва студена биричка. Цигари пуша доста рядко, при това едни толкова леки, че когато си дръпне от тях се чуди дали е успял да запали. Леки, средни и по-тежки наркотици изобщо не допускам до себе си. Страх ме е да не ми хареса, а и съм твърде алчен за да давам парите си за тях.

Уча икономика… от малък. Още не съм я научил. Харесва ми обаче да чета разни икономически издания - изглежда вече имам професионално изкривяване и намирам подобни материали интригуващи, та дори интересни. Рядко обаче си позволявам да изказвам “компетентното” си мнение.

Толкова от мен - за останалото ще трябва да си правите изводи сами.

Ако някой има силната и непреодолима нужда да се свърже с мен да ползва този мейл:
letmeoutofthebox [а> gmail.com