Събота, 14 Януари 2006

Сякаш беше преди цяла вечност. А са минали само малко повече от две години от тогава.

- Хайде да правим блог! - каза тя.

Не помня какво й отвърнах. Дърпах се и не исках. Дори не знаех какво точно е това. Но никога не успявах да устоя на желанията й - имаше блог. И все още съществува - забравен, с изтрити бездарните ми постове, спотайващ се в един далечен край на Интернет Вселената и забравен от всички, освен може би от мен.

След време

Кариерата ми на блогер приключи доста бързо, но отвори очите ми за това колко е лесно вече да си направиш “личен сайт” и да казваш на всеослушание, без значение дали някой ти обръща внимание, всичко, което минава през главата ти.

След още време

Да се блогва било лесно. Дори може да е приятно когато го правиш с някаква по-конкретна насоченост. Развивам си разни проектчета и съм мнооого велик. Вече съм ги зарязал всички, но все пак “блог” е готино. А и всички вече имат!

Неделя, 16 март 2008

Всъщност съвсем не са всички, но малко по малко лични блогове си проправиха със зъби и нокти, ритници и удари под кръста място в RSS четеца ми. Браво на всички, успели да се доберат до позицията. Аз се борих силно със себе си, за да не задръствам Интернет пространството с боклук, смятайки че затвореното ми в кутия съзнание не е способно да напише нещо… с ефект, но се предавам и ще опитам. И ето, че отново някак на шега регистрирам нов потребител, настройвам нов сайт и се чудя къде ще му излезе края на всичко това?

Започвам… още утре. Какво пък ако се проваля? Нима ще ми е за първи път?